Българските обичай днес са същите както преди хилядолетия

  Днешните български празници и традиции са почти същите, както в древността. Времето малко ги е променило и за да разберем смисъла и значението им, трябва да се върнем към времената отпреди 2-3 хилядолетия, в древното българско общество.

    В тях е силата на хилядолетното оцеляване на българите, въпреки многобройните премреждия преди и след Исперих.

  В основите на българското общество е силната родова солидарност. Родът от най-стари времена бил основната клетка на народа, на войската и на държавното управление. Родовите отношения били спойка, която правела от българската държава и народа едно цяло.

  И днес отношенията между роднините у нас остават по-различни, от тези на Запад, където човек трябва предварително да се обади, за да иде на гости при родителите си.

Смисълът на обичаите

   Интересно е, че повечето ни днешни обичаи са израз на някогашните разбирания и светоглед и са останали почти непроменени от хилядолетия. Днес ние вече едва ли знаем точното им значение, но продължаваме да ги извършваме всяка година. Ето част от обяснението им, според изводите на историка Димитър Съсълов (1893-1973 г.) – един от малкото изследователи, които са си направили труда да проследят живота и съдбата на онази част от българите, които още от времената пр. Хр., били северни съседи на Китай и са владеели обширни части от Централна Азия: 
  Обичаите ни изразяват почитта на древните българи към Върховното единство във вселената и излъчваните от него начала във веществения и духовния свят: природните “стихии” или елементи – огън, земя, вода, дърво (жизнените сили в природата), желязо (метал). Във философията на древния българин, те се свързват със сезоните и празниците през годината.  

  Пълновластният владетел – цар и първосвещеник (посредник между своя народ и Бога, почитан с името Тангра - "небе") – всяка сутрин напускал двореца си или ако е бил в поход – шатъра си, за да се поклони на слънчевия изгрев. Само до преди век, всеки българин, когато му се случвало да е навън преди изгрев слънце и когато “Слънцето зора издаде”, ставал прав, свалял шапка и се покланял. Така се почитат и останалите начала. Орачът взима бучка пръст и я целува.

Най-таченият празник бил

Българската нова година -

първият средищен ден в годината – денят на зимното слънцестоене – Идинак. На този ден е била Бъдни вечер. На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребъни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.

   Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес. Среща се често и в шевици, бродерии, тъкани.

Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите се правел “Малък събор” (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.  

   Стан-нанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай (думите “кадя”, “кандило”, “кадилница” са от български произход).

   Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата. Младежите обикаляли онгъла (средището – столицата на държавата, на областта или друг по-главен град) и селищата с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошаф, дават му кравай и чорапи.

 В китайските летописи се споменават празниците, които българите тачели в онези времена. В книгата "Шж дьи" ("Исторически записки") пише:

   "В първия месец на всяка година се урежда малък събор на големците в жертвеното място на двореца на кхан-ю (така китайците изговаряли титлата на българския владетел), а в петия месец - голям събор на Змейовия вал..."

    Днес празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани на няколко бъдни вечери и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година). Днешните обичаи свързани с него са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет.

   Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък сечко са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари.

   Народоизследователят Д. Маринов пише:

   "От Игнажден се начева Големия сечко, т.е. Голям месец и тоя ден се нарича още Млада година и Нов ден. От тоя ден се брои народната Нова година или Млада година... Думата Идинак значи начало на годината, годиняк."

На същия ден празнуват Нова Година и Волжките българи -

другият голям български народ в Европа - които и до днес живеят край Волга и са наследници на Котраг - по-голям брат на Аспарух. Българите на Волга наричат Нова Година "Нардуган" - "Рождество на Слънцето", а самия ден - "зимния челле", за разлика от "летния челле" - деня на лятното слънцестоене.

На този ден младежите и децата с маски и карнавални костюми, както нашите коледари, обикаляли къщите и събирали подаръци. После се украсявало ритуалното свещено дърво - както нашата елха - и накрая се устройвало пиршество и трапези. А двата първи месеца - Голям и Малък сечко - при тях се наричат "големите мразове" и "малкоте мразове". 

Обичам огънят в камината да свети,
дъха на баница с късмети,
на старо вино,сини сливи
и искам вий да сте щастливи!
И всички да живеем дружно-
повече не ни е нужно!
Нека Коледа вълшебна
в сърцето вечно да гори,
в душата винаги добро да има
и всяка година по-силно да блести!
През Новата година нека щастие и радост във очите греят
и лицето и сърцето във веселие да тлеят.
Всеки член от вашето семейство
да е с пълен джоб
и с приятелите верни
да е заедно до гроб!!!
Весели и щастливи празници!